Равнини,долини и низини

Равнината е участък от земната повърхност, за който са характерни неголеми отклонения във височина, но по-големи спрямо низинта. Между тези два вида релефни форми разликата е условна и в много езици не съществува. На английски език се използва една и съща дума (plain),но на руски съществуват две (равнина и низменность). Англо-саксонската школа прави разлика между различни видове равнини, като приема за такива дори високите вътрешни плата . Приема се, че равнината трябва да има общ наклон не повече от 5° и възвишения не повече от 1000 м. надморска височина. Равнините се делят на ниски, до 200 м (низини), средновисоки (от 200 до 500 м) и високи (от 500 до 1000 м). Според общия наклон са хоризонтални, наклонени или огънати.

Долината е вдлъбната |релефна форма с линейно издължен профил и общ (не винаги постоянен) наклон от по-високото начало към по-ниския край. Може да се получи вследствие на действието на ендогенни (вътрешни) релефообразуващи сили, като земетресения и тектонски движения, както и вследствие на екзогенни (външни) сили, като течаща вода, движение на ледници и други. Обичайно е да съществува главна долина, а към нея да има приточни долини, които общо образуват долинна мрежа – най-общо тя отговаря на речната мрежа, която реките от тези долини създават.

Низината е една от равнинните форми на релефа, характерна с минимални неравности. За низина се приема всяка обширна част от земната суша, която никъде не надхвърля 200 м. надморска височина.[1] Образува се в резултат на тектонско понижение на дадена територия и последвалото ѝ запълване с континентални или морски отложения (седименти).[2] Техните слоеве са разположени почти хоризонтално. Низините често са заблатени, а блатата са плитки и с мътна вода, богата на хранителни вещества (т. нар. еутрофни блата). Те се подхранват главно от подпочвени води, които изобилстват в низините. Реките през тях текат бавно и образуват много меандри. В много случаи речните наноси увеличават площта на низините в посока на океана.

Низината е една от равнинни форми нарелефа, характерна с минимални неравности. За низина се приема всяка обширна част от земната суша, която никъде не надхвърля 200 м. надморска височина. Образува се в резултат на тектонско понижение на дадена територия и последвалото ѝ запълване с континентални или морски отложения . Техните слоеве са разположени почти хоризонтално. Низините често са заблатени, а блатата са плитки и с мътна вода, богата на хранителни вещества (т. нар. еутрофиеви блата). Те се подхранват главно от подпочвени веди, които изобилстват в низините. Реките през тях текат бавно и образуват много меандри . В много случаи речните наноси увеличават площта на низините в посока на океана .